ПРАВОМОЩИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ В УСЛОВИЯТА НА ЕПИДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА
След влизане в сила на закона за обявяване на извънредно положение в Кодекса на труда се приеха норми, които дадоха допълнителни права на работодателите, с оглед по-гъвкавото справяне с кризата. След края на извънредното положение предоставените правомощия се запазиха във времето на действаща епидемична обстановка обявена и многократно удължавана от правителството. Кои са правомощията на работодателите, които съществуват в условията на обявена извънредена епидемична обстановка и същите ще отпаднат в момента, в който правителството вземе решение, тя да не бъде удължавана. Да ги разгледаме:
- Работодателят може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа или работа от разстояние.
В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. В случая законодателят е предоставил на работодателя възможност за едностранно решение да възложи на работника или служителя работа от разстояние, за което в общия случай се изисква взаимно съгласие. Разпоредбата е с цел намаляване на физическото присъствие на персонала в предприятието и осигуряване на дистанция между работещите, като способ за защита от Covid-19. - Работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
Посоченото правомощие предоставя гъвкавост на работодателите, които притежават няколко обекта да преустановяват работата на даден обект или конкретен служител, който работи в него без да се налага да се въвежда престой в цялото предприятие. Така например, работодател, който притежава търговски обекти на търговски улици и такива в търговски МОЛ, може да преустанови работата на обектите си в МОЛ-а, като запази дейността в обектите на търговските улици. Когато даден обект се обслужва само от един служител, а такива са налице, например обект тип „лафка“, то работодателят може да въведе престой само и единствено за посочения работник или служител. За времето на преустановяване на работа, работодателят дължи на работника или служителя брутното му трудово възнаграждение. В случай, че работодателят прецени, че това правомощие не му е финансово изгодно, то идва следващото: - В случаите, в които е преустановена работата, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Тук законодателят е допуснал един пропуск. След изменението в края на 2020 г., правото за ползване на платен годишен отпуск се придобива след 4 месеца трудов стаж. Законодателят е пропуснал да промени и разпоредбата, предоставяща му право да разреши едностранно ползването на платен годишен отпуск и на лицата, които нямат достатъчно натрупан стаж, за да ползват отпуск. Смисълът на предоставеното правомощие за едностранно разрешение на платения годишен отпуск обаче се запазва и работодателят може да ползва правомощието по отношение на всички работници без ограничение.
- Работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Така работници или служители, които са на осем часов работен ден могат едностранно от работодателя да преминат на шест, четири или двучасов работен ден. Целта в случая е да се запазят работните места без да се налага прекратяване на трудовите правоотношения, поради намаляване обема на работа. При реализиране на посоченото право работодателят няма задължение да го съгласува с представителите на работниците или служителите, или синдикалните организации в предприятието.
Това е част от законодателството, което регулира трудовите правоотношения при обявена епидемологична обстановка от гледна точка на правомощията, които са предоставени на работодателите за целите на организирането на гъвкав работен процес. В следващите статии ще разгледаме въпросите, които са свързани със задължения на работодателите по отношение на работниците или служителите и изчисляването на трудовия стаж.
Осветлението – значим фактор на работната среда!
Осветлението е един от най – значимите фактори на работната среда, тъй като при човека окото приема около 75% от постъпващата към сетивата информация. Този факт доказва важността на осветлението като икономическа категория в системата „Осветление – производителност и качество на произвежданата продукция ”. Отчитайки значението на осветлението за човека и неговата роля, не може да се пренебрегне и фактът, че съществува зависимост между осветлението на работното място и трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост.
Диаграмите по – долу (Източник „Съвременни тенденции в промишленото осветление“, автор доц. д-р Христо Василев, Сп. Инженеринг ревю – брой 5, 2007) показват връзката между нивото на осветеност и зрителната работоспособност.
Според посочената статия, на фиг. 2 е показана зависимостта между зрителната работоспособност и нивото на осветеност при средно тежки зрителни задачи, според европейските норми CEN, а на фиг. 3 се вижда същата зависимост, но вече при тежка зрителна задача. Плътните линии показват характеристиката при млади хора, а пунктираната – при възрастни.
Освен, че светлината и осветлението са пряко свързани с трудовия живот на човека, те оказват влияние и върху:
- Биологичните и физиологичните процеси, тъй като са част от факторите, които управляват биологичния ритъм на човека, а светлината може да бъде както стимулираща и релаксираща, така и дразнеща;
- Емоционалното възприятие при:
- силно въздействащи природни картини;
- архитектура, подчертавана от осветлението;
- създаване на светлинни сцени и ефекти.
На показаното изображение, а именно: Снимки на един и същ обект, сниман от едно и също място, с интервал между снимките един час, нагледно показва как осветлението и светлината могат да влияят върху биологичните и физиологичните процеси и емоционалното възприятие.
Казаното недвусмислено доказва необходимостта човек да живее и да се труди в условия на зрителен комфорт.
Няма легално определение какво следва да се разбира под „Зрителен комфорт”, но нормативната уредба посочва неговите физиологично определени компоненти, свързани с количествените и качествените параметри на осветлението.
В сферата на труда основополагащо е изискването на член 78 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно който:
Чл. 78
„(1) В процеса на експлоатация се поддържат проектните, количествените и качествените показатели на осветителните уредби и на устройствата за осветление.
(2) Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания.“
Внимателният прочит на горецитираното нормативно изискване показва, че освен предвидените в проекта осветителни уредби и устройства за осветление, следва да се поддържат и измерват показатели, които в голямата си част са следствие на решения и вътрешен дизайн; на желанията и вижданията на ползвателя на съответната осветителна уредба и работни места – Например: лакирани или матови повърхности на офис мебелите във връзка с възможни дразнещи отблясъци, които са качествен параметър за една осветителна уредба.
Рамковото изискване на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване е доразвито в Наредба 16 – 116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Съгласно чл. 369 от Наредба 16 – 116:
„Потребителите съхраняват проектна документация на електрическата осветителната уредба, схема на осветителната мрежа, приспособления за техническо обслужване и експлоатация и картотека за текущата експлоатация, ремонта и измененията на схемите.“
От текста на чл. 369 от Наредба 16 – 116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането възникват два основни въпроса:
- Кой е нормативният акт, който следва да се прилага при проектиране на осветителни уредби в частта им светлотехнически параметри?
(В частта електротехнически параметри въпросите са подробно развити в специални глави на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и Наредба № 1 от 27 май 2010 г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради).
- Как на практика ще се изпълни изискването на чл. 78 от Наредба № 7 за осветителни уредби в експлоатация, за които липсва проектна документация?
Няма еднозначен отговор на първия въпрос. Действащ към момента нормативен акт с най-широко приложно поле е Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите, издадена от министъра на народното здраве. В същото време, в немалко действащи нормативни актове, издадени от Министерството на здравеопазването се изисква спазването на отменения БДС 1786-84 “Осветление. Естествено и изкуствено”. Типичен пример за такъв нормативен акт е Наредба № 15 от 16 август 1996 г. за хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията на обекти за временно настаняване – хотели, мотели, къмпинги, почивни домове, туристически хижи и спални и др. Паралелно с тези нормативни актове от началото на 2006 година е в сила широко прилаганият в Европа стандарт БДС EN 12464-1:2004 „Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: Работни места на закрито”, който отмени БДС 1786-84. Допълнително, специфични изисквания за евакуационното осветление са посочени в Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар.
Изброените нормативни актове и цитираният европейски стандарт очевидно създават проблеми, тъй като в някои случаи поставят различни, а понякога и противоречиви изисквания.
Нашето становище в случая е да се придържаме към изискванията на стандарт БДС EN 12464-1:2004 „Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: Работни места на закрито”, тъй като той в най -голяма степен отговаря на съвременните разбирания за количествени и качествени показатели на осветителните уредби независимо, че според Закона за националната стандартизация „Българските стандарти се прилагат доброволно“.
Отговорът на втория въпрос е следствие от казаното до тук.
При липса на проект, количествените и качествените показатели, които следва да се поддържат в процеса на експлоатация на конкретна осветителна уредба следва да се определят от собственика / ползвателя на тази уредба, в общия случай с помощта на външен експерт. За обекти в приложното поле на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд работодателят има задължение да определи тези показатели като е възможно предварително да се консултира със службата по трудова медицина, обслужваща дружеството.
Следва продължение!
- Кои са количествените и качествени показатели на осветителните уредби?
- Кои са параметрите, доказващи съответствие с изискванията на тези параметри и как да установим стойностите им?
- Технически решения за ефективна поддръжка на осветителните уредби – изисквани от законодателството и добри практики.
- Базов въпросник за самоконтрол и оценка на действаща осветителна уредба.
Допълнителна информация по темата можете да получите като участник в организираното от „ЕКСПЕРТ МБ БГ“ ЕООД обучение през 2022 година. Повече информация за обучението ще бъде поместена на настоящата страница.